Публикувано от mp2 на 19 April, 2013 - 14:32 | Истории
На туй въпрос се опитвам и аз да си отговоря през последните седмици. За да разберете, какво ме „мъчи“, реших да споделя няколко снимки, мисли, моменти от последния месец.
4:20, какво става, какъв е този звук? Телефон? Кой идиот ми звъни в този час? А, това е аларма. Аларма? Сигурно трябва да ставам. Но защо?
След минута си мия зъбите, студената вода по лицето събужда мозъчните клетки, лека-полека в главата нахлуват мисли, действията стават свързани, вече май знам, какво и защо се случва… След 10 минути съм облечен, метнал съм на гръб предварително нагласената раница, ски обувките са в ръката ми и излизам. Навън е тъмно като в рог, звъня контролен телефон, чудесно, буден е, намирам колата на съседната улица и потеглям… Карам към Алеко и си спомням последния месец и това, което доведе до това ‚ставане с извращения“….

И тъй, настана пролет, взехме да се оглеждаме за щъркели с цел да свалим вече поскапалите се мартенички и да дебнем прогнозите за дългоочакваното пролетно каране. Нали знаете, топличко, мазен леко разтопен и бърз снежец, пиене на бири пред хижата или на някоя зелена поляна в подножието на планината. Хубаво, амааа, то пролетта нещо май се обърка. Тъкмо взе да се стяга снега и изведнъж на екраните – прогноза за сняг вторник-сряда. „Добрее де, добреее, ще я караме тази последна пудра, какво да правим….“ . И хоп, на следващата сутрин, рано-рано си купуваме карти на Боровец, юрваме се като обезумели по склоновете на Маркуджиците и се радваме на условия, които само преди 15 дни щяхме да наречем „посредствени“ и да опишем като „пудра, ама поспихнала малко“… Събота-неделя опити да се намери фирн, намира се „каша“, на която е станал хубавия сняг от четвъртък и тъкмо се радваме, че топлото ще оправи условията и хоп, на мониторите пак прогноза. Още един вторник-сряда с валежи, още едно гонене на „последната пудра“ в четвъртък рано сутринта, още една екзалтирана групичка, която се опитва да „изцеди като за последно“ даденото „леко, пръхкаво и бяло“ по склоновете на Маркуджиците … И после пак събота и неделя, пак опити за фирново каране по високите върхове, пак комбинация от „ту фирн, ту каша, ту пудра“ по склонове, които са само на 10 метра един от друг. И какво, после пак на мониторите „сняг, студ, северен вятър“. Какво да се прави, пак ще се става рано, нали е „последното“.

16 април, 7 часа, Алеко, гъста мъгла, студ „на кутийки“, аз и Геша си пантим благо по Стената, говорим си за живота и какво ли още не, а аз се чудя с кой акъл съм си взел пролетното яке. 2 минути за оправяне (студ ви казвам) и после каране „по въжето на Спас“. Ха си мръднал 2 метра встрани, ха си се загубил напълно в „бялата стая“. Ама колкото и да не Ви се вярва, пудрата е истинска, лека, мека… Дотолкова блага, че без обсъждане лепим отново коланите и тръгваме за „офте малко“…


Следващия ден е крайно слънчев и красив. От тези, в които имаш усещането, че ако си протегнеш ръката и ще пипнеш Големия резен, толкова близко изглежда. Телефон, „ааа, Кутело, звучи добре….“. Пак телефон „Баткаа, Анди и Мая ще ходят към Кутело, там е много красиво, ще станат прекрасни кадри за филма, ще можем най-сетне да седнем и на спокойствие да запишем и разказите, които все не успяваме през забързания сезон… Само, дето ще трябва да се става екстремно рано…“

Та, върнахме се на думата си. Имаме мисия, колата се движи уверено по това, дето не знаем магистрала ли е или път с 6 платна и ограничение „90“, още е тъмно… След час поздравяваме слънцето, което току що е огряло дивите склонове на Даутов. След още 30 минути ковем спирачки на Бъндеришка поляна и направо се изненадваме от стълпотворението. Напред-назад щъкат хора със ски и бордове. Наистина ли е 7 часа, наистина ли е краят на април? Лифта си работи, „хард-кор“ любителите на синия лед жулят по пистата и блъскат колци. Чудно слънце е огряло Палашица и върховете нагоре. Тамо е целта…


Тактически закъсняваме малко, после отделяме още 20 минути да посетим чудното в миналото местенце наречено „Академика“, да снимаме заключените и залепени с етикетчета врати, столовата, в която още има маси и столове. Все едно всеки момент някой ще „щракне копчето“ и тълпи захилени студенти ще защъкат напред-назад, отново ще има яки веселби в „най-високото диско на Европа, а може би и на Балканите“, ще се спи за минимални пари, ще се яде каквото има и дни наред само ще се карат ски… Е да, ама не…

След още 40 минути яко драпане през стръмната гора сме на ръбчето. Известно време се чудим минали ли са пред нас другите, не са ли. После виждаме две тънки чертички, които маркират следи от кантове в ледо-снего и ни е ясно, че са пред нас. Малко по-късно зърваме групата, почти е на Палашица. Драпаме нагоре, аз съм доволен, че поне този път съм си сложил „котките на ските“, а вятъра просто ни пронизва. Не е пролет това, не може да бъде… Тъкмо стигаме „Газекса“ и изведнъж виждаме хора да карат по склона горе. А, явно част от групата се е отказала. Не, появяват се още и още. Ама защо, как? Ама ние станахме в 4, за да Ви снимаме, а сега няма време да се извади обектива, статива… Какво става тук? Алеко „регистрира“ малките черни точици, опитваме се да разберем кой кой е, а от кантовете се чува зловещ звук.

Аааа, не. Не сме ставали толкова рано, за да жулим лед. Ще драпаме още, поне ще почакаме да поомекне. След още 30-на минути сме горе и зърваме, че дваминца човека излазват на Кутело. Яркото оранжево в стил „Чистота“ издава Борис. Ох, добре, че поне те с Вальо са се качили, може да ги снимаме как се спускат. Изчезват зад козирката. Ние се приготвям за чакане, навличат се пухенки, шапки, Алеко слага големия обектив. Чакаме. И чакаме. И чакаме. Къде са? Какво стана?

А, някой се появи на козирката на Кутело 2, супеер, това е много яка и красива линия, ние сме на перфектната позиция, ще стане жестоко. Слънцето огрява склона, ей сега трябва да карат… Но, те изчезват зад козирката. Чакаме. И чакаме. И чакаме. Айде де… M-tel разбира се проваля всеки опит за свързване с групата горе. Какво става?

Чакаме. И чакаме. И чакаме. И мръзнем. И тъкмо ще си тръгваме и пак се появява точка на козирката на Кутело 2. Супер, май ще карат. А, пак изчезна….
Хайде, пак чакаме.
Чакаме, чакаме, ама то това не е пролет, то си е зима. За час време можехме да се качим и ние до горе, поне нямаше да мръзнем. Накрая „туряме черта“ на идеята да допринесем с малко кадри за филма, щракваме автоматите и потегляме към нашето спускане на Палашица. Дано поне то е омекнало. Алеко не го е спускал досега, а нали и ще снима и печели правото да остави първи следи. Потегля.
И кара, и кара и кара… Ама защо не спира? Става точка, става още по-малка точка и най-сетне спира… Явно е решил поне веднъж и той да покара, че покрай това снимане все трябва да спира… Разбира се, точно в този момент от горе изскачат Вальо и Борис. 5 минути още да бяхме почакали…
Идва мой ред. Снегът е супер, твърд, с леко размекване. Карам и карам и карам… Четириглавите направо ще „избухнат“, ама на този склон просто сърце не ми дава да спра. Карам, карам, карам и чак на страхотното голямо дърво спирам.
Зад мен Вальо и Борис се спускат в стил „генг-бенг“, извикваме по едно „супйер йее“ и отпрашваме надолу по улея, който е толкова пълен, че все едно карам ски по пуста софийска улица.



Долу малко „наиграване“ в реката, колкото да има мини елемент „каньонинг“, после Бъндеришка поляна, най-после е нещо като топло, колата, Банско, Добърско, „Рибарника“. Пъстървата наистина е невероятна, а за завършек се уговаряме с Мая, да се „усамотим на някоя полянка“ и тя да разкаже каквото й хрумне за нейния „фриирайд ски живот“. Мислете си каквото искате, ама Мая наистина ни разказа жестоки истории седнала на една зелена полянка на фона на прекрасните върхове на Пирин.



9:30. Тъмно е. Пак в София, пак по улиците, по тъмно тръгнахме, по тъмно се връщаме. "Еее, беше един дълъг работен ден, 16 часа, трябва да го броим за два...". Да дълъг 'работен" ден беше...
п.п. Ако се чудите защо снимк
Posted by mp2 on 19 April, 2013 - 14:40.
п.п. Ако се чудите защо снимките са с такива бели точици - малка грешка в мен, забравени настройки на IrfanView, един цвят е затрит, ама така пък са по-интересни:)
Евала за историята Момчи! Ам
Posted by capelle on 19 April, 2013 - 16:02.
Евала за историята Момчи!
Ама в тия бели точки нема нищо интересно ;-)
'фани да ги опра'иш преди Джамбурето ;-)