Публикувано от befsa на 30 September, 2004 - 14:24 | Лавини

Накратко ще бъдат разгледани основните видове лавини, които имат отношение към практикуването на зимни спортове в Българските планини. Пълна класификация на лавините е Международната Класификация на Лавините, приета от Международната Комисия по Сняг и Лед към ЮНЕСКО. Ако се интересувате от нея, моля пишете на Момчил Панайотов

Лавини от мек сняг

Сухи лавини от мек сняг


Тези лавини падат по време на или скоро след снеговалежа. Състоят се от сух пръхкав сняг. Стартират от една точка, като постепенно се разширяват по време на движението си. Формата на нормална лавини от сух сняг се оприличава на круша. Обикновено падат по склонове с наклон 35-50 градуса. За тях е характерно, че нямат голяма плътност. Поради тази причина масата и ударната им сила не е много голяма. Движението им много наподобява на течност. При достигане на препядствие те го "обгръщат" като течен поток. Движат се със скорост от 20-90 км/ч. Поради ниската им плътност и стартова скорост, ако скиор или сноубордист забележи навреме такава лавина, той може да й избяга. Ако обаче бъде обгърнат от нея, съществува реална възможност от задушаване. Тези лавини могат да бъдат много опасни и тогава, когато са с големи размери. . Тогава скоростта им може да достигне до 300км/ч. Те притежават и голяма унищожителна сила, като помитат всичко по пътя си. Много често по време на движението си се преобразуват в прашни лавини.
Характерно за лавините от сух пръхкав сняг е, че често падат и през гори. Това е особено характерно за стръмните беломурови гори в Пирин (нарп. Банско) след обилни снеговалежи.


Лавини от мокър мек сняг

По произход и първоначална форма те много приличат на лавините от сух мек сняг. Те също падат по време на или скоро след снеговалежа. Разликата е, че са характерни за по-меко време с по-високи температури. Тези лавини не се движат с висока скорост (до 50-60км/ч), но поради голямото водно съдържание на снега са много тежки. В определени случаи могат да достигнат и значителни размери. Тогава те притежават голяма разрушителна сила(според някои автори до 20 т/кв.м). В случай, че падат през гора я унищожават, като прокарват нови или удължават вече съществуващи лавинни просеки. Характерно за тях е, че заледяват склоновете на улеите, по които се движат. Тези лавини са много опасни и за хората, тъй като нанасят значителни травми на попадналите в тях. Тези лавини са типични за припечни склонове (с южно и източно изложение) в нашите планини (напр. източния склон на вр.Вихрен, улеите по Калбура на Мальовица и др.)Подобни характеристики имат и пролетните лавини от мокър сняг. Те падат при първото по-сериозно затопляне през пролетния сезон. Тогава вътрешните връзки в снежната покривка се разрушават, и тя става много нестабилна. Типичен показател за такова състояние е изключително дълбокото пропадане при движение със ски или пеша. Много характерно е това, че често потеглят от зарити клекове, скали и др. (т.е. най-стабилните и вдъхващи доверие точки през типично зимните месеци).

на снимката: лавина от мокър сняг, паднала по един от улеите на Северния Джендем, Ст.Планина


Снежни дъски

Общото за всички лавини, наричани "снежни дъски", е че се откъртват по линия, почти перпендикулярна на склона. Те се състоят от свързан сняг, който може да е мек (мека снежна дъска) и много твърд и плътен (твърда суха снежна дъска). Причината за образуването им е наличието на умерено силни ветрове (V~10-15m/sec). Обикновено се намират на подветрени голи склонове. Рядко се формират на открити места в гори (при много силни бури, когато вятърът в гората е достатъчно силен). Характерно за снежните дъски е, че се намират под постоянно напрежение. Свързаността на снега в тях е близко до критичната. Затова, когато върху тях се упражни допълнителен натиск (спусък), те се пропукват и потеглят с голяма скорост. Според Р.Перла, скоростта на разпространение на пукнатината може да достигне до 100 m/sec. Типични "спусъци" са тежестта на ново навалял сняг, натежаване на дъската от повишаване на температурата, преминаване на хора и животни, падащи скали и др. Обикновено "снежните дъски" се намират върху слой с много ниско сцепление (закръглени кристали или твърда кора). В някои случаи дори между тях и долните пластове на снежната покривка има въздушно пространство (т.е. те "висят"). На места с растителна покривка и големи скални късове, не могат да се образуват едро размерни дъски, докато те не бъдат изцяло зарити. Поради това, такива терени са по-предпочитани за каране отколкото големи открити пространства.

(на снимката: лавина тип "снежна дъска", паднала на Стената (влек "Спас") на Витоша. В левия край на снимката ясно се вижда линията на отцепване. Добре се вижда и големината на блоковете)

Те се отличават и с много висока плътност - 90-450кг/м3. Поради това снежните дъски имат много голяма маса и съответно разрушителна сила. Често снежните лавини се наричат и "скиорките лавини". Причината за това, е че най-често нещастните случаи с хора са свързани именно с тях. Снежната дъска може да изглежда измамно стабилна. Факта, че отдавна не е валяло и снега е "твърд" кара много хора да вярват, че не съществува лавинна опасност. При наличие на умерени ветрове обаче, на много места по откритите склонове се образуват нестабилни снежни дъски. Когато се натоварят те се пропукват и понасят човека със себе си. Поради голямата маса и твърдост на блоковете, дори и най-малката лавина може да бъде фатална.

В днешни дни е установено, че най-големите и разрушителни лавини обикновено стартират като снежни дъски. Според Арт Миърс това е така, тъй като те имат потенциал за развиване на най-големи скорости и съответно достигане на най-далечни разстояния. Обикновено в такива случаи става дума за преобразуване на лавини, стартирали като снежни дъски в прашни лавини . Данните за България кореспондират с тези твърдения. Най-голямата регистрирана лавина у нас (маса ~300 000т. ), паднала по долината на Влахина река през 1984г. е стартирала именно като снежна дъска. Размерът й е бил 600х185м а средната дълбочина - 180см. Според Л.Лучянов при навлизането в долината тази лавина е имала височина на фронта 25м!

(на снимката: прашна лавина, потеглила като снежна дъска. Юта, САЩ)

Както беше посочено, снежните дъски се подразделят на два основни типа - твърди и меки.


Твърди снежни дъски

Те се образуват по време на буря или при наличие на умерено силен вятър през студените зимни месеци (най-често м.Януари-м.Март). Особено опасен е случаят, когато са се образували само под действието на вятъра, без да е имало снеговалеж. Повечето скиори, сноубордисти и туристи не предполагат, че тогава е възможно да има лавинна опасност. Според данни на спасителните служби по света, именно при такива ситуации (особено при безснежни зими) има най-много хора, понесени от лавини. Най-тежкият случай в България също е причинен от лавина тип суха дъска. На 16 декември 1965год. 11 души загиват от сравнително малка лавина, паднала по южния склон на вр.Орлето в мальовишкия дял на Рила. Силен северен вятър е образувал в предишните дни дебела снежна дъска на място, изглеждащо сравнително безснежно и безопасно.

Меки снежни дъски

Те се образуват при подобни условия като твърдите снежни дъски, но при по-слаби ветрове. Може да са изградени както от сух, така и от по-влажен и дори мокър сняг. Често на външен вид снежната покривка изглежда мека и пръхкава и дъската не се разпознава. Не са редки случаите, когато са с по-голяма дълбочина.


Прашни лавини 

Това са най-опустошителните от всички видове лавини. Според модела на Куликовки и Свешникова (K-S модел) те представляват турболентен облак, който се състои от гъста смесица между въздух и сняг. Характерно за тях е, че се движат с много големи скорости от порядъка на 300 км/ч. Облакът на прашните лавини се разпростира върху много голяма площ. Ако първоначално лавината се е движела по улей, то след преобразуването й в прашна тя обхваща и съседните склонове. Наблюдавани са случаи, когато тези лавини се движат по целия планински склон, като унищожават вековни гори по пътя си.Облакът достига и много по-далечни разстояния от нормалните лавинни конуси. Той може да унищожи насаждения и постройки високо по отсрещните планински склонове. Поради това, че пред него се създава област с високо налягане са наблюдавани и случаи на взривяване на сгради преди те да са изцяло обхванати от снежните маси. Счита се, че прашните лавини започват движението си като снежни дъски или лавини от сух сняг. При набиране на достатъчно скорост и преминаване през вертикални или силно стеснени участъци те могат да се преобразуват в прашни лавини.

[на сниката: прашна лавина. Юта, САЩ. Показател за размера й е височината на дърветата (малките черни чертички)]

Падането на големи прашни лавини не е често явление. Обикновено то е свързано с натрупване на много голямо количество сняг за кратко време и потеглянето на лавини с дълбочина над 1-1,2м. Скорошни примери за пораженията, които може да нанесе това природно явление са случаите от зимата на 2000год. в Алпите. Тогава само за няколко дни лавини зариха селища и курорти и отнеха живота на десетки хора. Много показателни са два примера. На 9 февруари лавина унищожава 17 сгради в село Монтрьо и убива 12 човека. Лавината е била с денивелация 1200м и се е разпростряла върху склон с ширина 2200м! На същия ден близо до курортното селище Шамони са зарити 11хижи. Само за няколко дни в края на м.Февруари лавини унищожават и голяма част от село Валцюр и курорта Галтюр, като убиват над 30 човека! Тези примерни са достатъчно показателни за пораженията, които могат да нанесат прашните лавини дори и на места, където има изградени противолавинни съоръжения. Те са показателни и за това, че липсата на следи от скорошно падане на лавини не е гаранция, че дадено место не може да бъде засегнато от тях.
Прашните лавини не са типични за българските планини, но на няколко места в у нас има ясни следи от тяхното падане. Едно от тях е долината на р.Бъндерица. Примери са и долината на р.Влахина (Пирин), северозападния склон на вр.Тодорка (Пирин), улеите "Злите потоци" в Рила и склоновете по Северния Джандем в Стара Планина.

Снимки и основни съвети за някои от най-опасните лавинни склонове в България можете да намерите от посветената на това страница в сайта на БАССЕС


Информацията е подготвена от Момчил Панайотов. Ако се нуждаете от допълнителна информация или имате предложения и препоръки, моля пишете на momchi@befsa.com