След като видях набързо скалъпения репортаж по БТВ относно случилото се днес реших, че е редно да изложа фактите, в качеството си на един от хората, които бяха първи там.

Качихме се доста късно заради огромната опашка от английски, немски и прочее туристи на долна станция на кабинковия лифт. Около 11 часа бяхме на връх Ястребец, от където веднага забелязахме, че на склона в ляво от Маркуджик 3 (гледано отдолу) известен не без причина с името "Лавината" е паднала доста голяма лавина - тип снежна дъска. Не бяхме ни най-малко учудени, особено имайки предвид силния вятър придружен от нов сняг през последната седмица.

Малко по-късно се обадих на Емо Багера за да пусне предупреждение на сайта. Някъде към 12 трябва да сме били на горна станция на Маркуджик 3 - доволни от факта, че пистата не е обработена и ще можем да покараме по пърхавия, пожален от ратрака сняг. За нещо повече от това не сме си и помисляли, тъй като на всички ни беше ясно, че е лудост да се излиза на лавиноопасен склон при тези условия, подкрепени от факта, че има спонтанно паднала лавина. Казвам "спонтанно" защото специално огледахме дали има следи от ски или сноуборд над линията на отцепване на дъската и не забелязахме такива.

Последвалите две спускания по Маркуджик 3 бяха фантастични - много нов и хубав сняг, снимки, усмивки... Очертаваше се един прекрасен ден. До третото спускане, в което Иво изостана. Решихме да спрем на долна станция на Маркуджик 3 и малко по-късно Иво се появи и каза, че е забелязал човек ходещ пеша от другата страна на лавината. Викайки си един на друг, провели разговор, в който станало ясно, че непознатия е приятел на Марио - хижаря на х. Мусала. Очаквал го да се появи по обяд, но така и не идвал. Помолил да съобщим на влекаджиите на Маркуджик 2, че Марио го няма и не отговаря на мобилния си телефон. Естествено по най-бързия начин Иво предаде информацията на влекаджиите, които споменаха, че са видяли хижарят да се придвижва към хижата в 10 часа сутринта. Предполагаемия път, по който той е поел е подсичал точно падналия склон. Това ни притесни сериозно, така че решихме, че на следващото спускане ще огледаме внимателно конуса на лавината за евентуални следи, които може да подскажат, че е станало най-лошото.

Точно в 14:30 (казвам точно защото имаме снимки на апаратите, които потвърждават този час) се придвижвахме бавно по дясната част на писта Маркуджик 3, оглеждайки падналия склон. Забелязахме, че непознатото момче, което алармира Иво за липсата на хижаря е навлязло в конуса на лавината и оглежда обстановката... Приближихме се и установихме, че има следи от пешеходец, които свършват до нацепените снежни блокове, но не продължават от другата страна на лавината. Решихме че положението не е никак добро и вероятността хижарят да е попаднал в лавина подсичайки опасният склон е много голяма.

Всички от нас (общо 7 на брой членове на БАССЕС) разполагахме с лавинни сонди, лопати и лавинни предаватели. Придвижихме се към конуса на лавината бавно и внимателно, стараейки се да не засегнем по никакъв начин следите, които се губеха в лавината. Първото нещо, което направихме беше да огледаме склона. Не забелязахме необичайни предмети и затова с известен риск, всички изключиха лавинните си предаватели, а аз оставих моят на приемане с надеждата, че ако има затрупан човек с предавател ще чуя сигнала. Предполагаемия периметър, където можеше да бъде тялото беше с радиус под 50 метра, а аз бях в центъра му, така че ако имаше нещо трябваше да е в рамките на обхвата на предавателя, но след старателно вслушване установих, че сигнал няма. Отново включихме всички уреди на предаване и започнахме систематично сондиране, а Иво като най-опитен командваше редицата. Надя остана далече от опасната зона, в ролята си на наблюдател, който да ни предупреди ако падне втора лавина, което беше доста вероятно, имайки предвид, че съседния склон се беше сцепил, но не беше паднал, а и в съседство имаше малко улейче, което "гледаше" точно към мястото, където търсехме. Започнахме сондирането от височината, на която се губеха следите надолу. Малко по-късно се появиха двама служители на ПСС, вероятно дежурни в този ден. И двамата не разполагаха с лавинни сонди, лопати и лавинни предаватели. На единия услужихме със сонда, с която той започна хаотично сондиране по конуса, а другият остана на безопасно място.

След като покрихме известен периметър с грубо сондиране (придвижвахме се на две ръце разстояние един от друг), възникнаха сериозни съмнения за един участък, в който бе възможно тялото да е спряло. Там останаха да сондират фино Къртача, Митко, Коцаев и служителят на ПСС, а Иво, Тото и аз продължихме сондирането надолу по склона. В този момент се чу шум от ратрак по Маркуджик 3, а малко след това го забелязахме да захожда отдолу по посока към лавинния конус. Машината буквално навлезе встрани от конуса на около метър и в този момент се чу брутално изпукване изпод краката ни, а цялата маса от снежни блокове, в които сондирахме поддаде в дълбочина и се придвижи леко надолу по склона. Всички подскочихме като ужилени и се разкрещяхме на ратракаджията да спре моментално, което той слава Богу направи. Поне носеше няколко 4 метрови сонди. Един по един се изнесохме от лавината на безопасно място за да може ратрака да се разкара от там. Всички без служителят на ПСС. Той остана в конуса и без никакви задръжки реши да се изпикае на няколко метра от мястото, където свършваха следите на изчезналият човек. Не искам да поставям тук под съмнение качествата му на спасител и отдавам тази му глупост само на моментна слабост. Във всеки добър лавинен курс, едно от първите неща, на които те научават, е че такива замърсявания не се правят в зоната на падналата лавина, защото могат сериозно да объркат търсенето с обучени кучета. Уринирането и пушенето са абсолютно недопустими! След като ратрака се махна се върнахме в конуса и продължихме сондирането, като този път Надя дойде с нас и оставихме за наблюдател Миро. Тук трябва да отбележа, че и другия спасител (мисля, че беше доктор) се включи в сондирането с една от сондите, които бяха докарани с ратрака. Трябва да сме сондирали около 3 часа общо с всички перипетии, когато в 17:30 се появи отново ратрака (този път спря на почтително разстояние) возейки екип на ПСС - отряд Самоков. Бяха общо 6 души (не съм 100% сигурен за бройката), които спряха на безопасно място и започнаха да оглеждат склона. След около 10 минути започнаха да се придвижват към нас. Стигнаха до долната част на конуса и най-възрастният от тях (в последствие разбрах, че това е Йордан Стоянов - шеф на самоковския спасителен отряд) запали цигара и се обади по телефона. Вече знаехме, че от София идва група спасители с куче и му извиках да я загаси, но резултат нямаше. В този момент същият човек реши да поеме нещата в свои ръце и нареди да слезем всички долу при тях с цел организирано сондиране. Къртача се опита да му обясни, че довършваме нашето сондиране, с което покривахме точно половината от вероятното място, където може да е затрупания, но отсреща последва пренебрежително викане - "Махай се от там". Отговора на Ицо беше - "Човек, от 3 часа сондираме, не ми казвай така", а отговора на г-н Стоянов беше: "Събирай си партакешите и се разкарай от тук". При цялото ми уважение към ПСС смятам, че реакцията беше меко казано неоправдана. По всичко личеше, че никой не желае нашата помощ. Надявам се, че всичко това е предизвикано от моментна емоция и г-н Стоянов може би съжалява, че си е "изпуснал нервите". За последно се опитахме да кажем, какво сме претърсили, но лично аз не останах с впечатлението, че някой се интересува живо от това. В крайна сметка решихме, че е време да си тръгнем. Сигурен съм, че всеки от нас остана с горчив вкус от това. Сигурен съм, че щяхме да останем и по тъмно въпреки голямата умора и липсата на екипировка за нощна акция, ако поне малко усещахме, че има нужда от нас. Тръгвайки си забелязахме, че екипа на ПСС претърсва точно тази част, която не бяхме сондирали, което ми даде надежда, че поне нещо от това което сме казали е било чуто.

Карахме надолу по мусаленската пътека, а вече се стъмваше, когато заварихме зарязани ски точно до големия камък (май му викат Фонфона). Под самия камък заварихме доста пиян англичанин, който беше решил да спи там. С малко увещания го накарахме да закопчае ските, но се оказа, че уменията му са твърде скромни дори и за полегата пътека. С бая зор го свалихме за около час почти до Боровец, където го пое шейна на ПСС (алармирани от Миро).

Късно вечерта видях коментара на Spas, че човекът в лавината е намерен мъртъв от спасителното куче на Иван Павлов от София. Впечатляващо е, че това е станало въпреки всички небрежности, касаещи търсенето с куче, които бяха допуснати.
Това са фактите около този ден, така, както аз ги видях.

Даниел 'Capelle' Кираджиев

Снимки:

Падналата лавина малко преди да се придвижим за помощ към нея. Зелената стрелка сочи към следите на непознатото момче, което идва от х. Мусала и първо ни алармира, че хижарят е в неизвестност. Червената стрелка сочи към последните следи на хижарят. На снимката се вижда и въпросното момче...


Мястото на отцепване. В ляво се вижда и склонът, който беше нацепен, но не беше паднал...