Пътуването

Публикувано от capelle на 7 December, 2008 - 18:46 | Истории

Някъде към 23:00 часа и 3 бири го осъзнавам - имам бая работа за вършене. Ако през Февруари ми се обадиш за ски съм готов на петата минута. На 20-ти Ноември обаче не е така. Отварям горното крило на гардероба и съм подготвен за чувала, който изпада от там. Издърпвам добрата стара раница, отварям ципа - резервни вело гуми. Няма да ми трябват. Не и в близките няколко месеца.

Един от онези дни

Публикувано от mp2 на 24 November, 2008 - 20:42 | Истории
Чайчето е топло.
Така леко потъва в гърлото ми и ме сгрява приятно. Е, няма вкус на марокански чай, колкото и да се старах, но си е чай. А нали знаете колко е приятно да си на топличко, с чайче, приятна музика и навън всичко да е .... зарито със сняг. А, чакайте първо да си пусна музиката.

WISHPIN на екстремните ски

Публикувано от lu на 20 November, 2008 - 12:10 | Истории

...или как НЕвъзможното стана ВЪЗМОЖНО

Екстремното започва с преминаване на границите в мисленето, с пожелаването на изглеждащото невъзможно, с готовността да платиш цената.

Екстремните ски не са удоволствие, към което може да посегнеш и дегустираш просто така. Нито са илюстрация на мотото "Живей бързо, умри млад.". Те са по-скоро състояние на духа, богата планинарска култура, перфектна ски техника, много добър самоконтрол и навъртян голям километраж по белите склонове. Или както резомира Ив Детри "Екстремните ски не са нещо, което се консумира - то се изработва!".

"Поглед на Света" - едно приключение на Ксавие Росе

Публикувано от emo_bager4eto на 23 September, 2008 - 11:07 | Истории
Първия ни контакт с Ксавие бе през януари 2006г., когато обсъждахме подробности около участието му на Free Spirit Week-a. Няколко седмици по-късно той пристигна с натоварен кемпър и няколко свои приятели, един от които и в момента се подвизава доста често в България - Оливие Вител.

Дългото спускане

Публикувано от befsa на 18 July, 2008 - 13:34 | Истории
Източник: 7Дни спорт - Иво Иванов, Канзас

"Това е четка. Четка за зъби. До нея е пастата. Вземи пастата, изтискай тънък слой върху четката и мий с нея зъбите си в продължение на две минути!" Инструкциите са написани с големи, печатни букви върху лист хартия. Листът е залепен на огледалото в банята. Детето се вглежда продължително и с леко недоумение в надписа, после бавно взима четката и покорно започва да търка зъбите си. Ритуалът се повтаря всяка сутрин и вечер, но понякога монотoнният, цикличен ритъм на четката сякаш хипнотизира детето, очите му отиват някъде надалече, двете минути стават 3,4,5 и мислите му го отнасят от тясната баня към отворените, заснежени пейзажи на едно много различно място и към живота на един много различен човек.

Първи Джигитски изпълнения - No Way Back

Публикувано от martin_b на 4 June, 2008 - 14:11 | Истории

И ето - пристигнахме до голямата разруха. Боян ни докара с турбо-нинджа джигитско каране до там. Да живее източно германската автомобилна промишленост!!! Ако хората проектирали този вартбург знаеха до какви върхови скорости и ускорения го докара той, щяха да се пръснат от гордост. Паркирахме между багерите и нарамихме 200-те кебапчета и скарата. До заветната цел ни делеше една противопожарна просека лятна, пудра плюс незнайно колко бяло нагоре. Оставихме провизиите за рака трака, там където започваше любимия ни сняг, за чието изпращане се събирахме. Митко и Ники се екипираха с пантите, а аз понеже съм си лаик си тътрих нагоре със ските на раницата. Луд умора няма - само се поти. Или поне така се успокоявам в моментите, в които се чудя - абе аджеба аз къде съм тръгнал ?!? Какво е тва джамбуре ? Какви са тия улеи ? Хубаво си карах по пистите до преди няколко месеца ... За кви са ми тия freerider-ски работи ? Пудра ?!? Абе нямам думи. Даже и лифтове няма. Ужас.

На ски в национален парк Ала Арча, Киргизстан

Публикувано от zhivko на 6 May, 2008 - 17:53 | Истории

Това е разказ за едно приключение, което направих през Април 2008. Всъщност представлява продължение на едно приятно изкарване от предходната година. Мястото е Киргизстан, а основният виновник и двигател на събитието е Максим.

Lock Stock and... Sony Walkman

Публикувано от Kotsaev на 29 April, 2008 - 15:19 | Истории

"You were caught on the crossfire of childhood and stardom ... почна да ми писва, поуморих се! Ще почакам още малко и ще потеглям". Погледнах през прозореца, авточовекопотока беше потекъл. Какво ли щеше да бъде след 3 часа "Ицо ще се изкърти на Владая, ама нали за това е Къртач ... или май не беше заради това..." . Доста се бях понапрегнал последните дни, исках да се махна надалеч, а сега ми се отваряше перфектен случай. Погледнах прогнозата за утрешния ден и видях, че до обяд има вероятност времето да е ясно. "Ако станем рано сутринта ще ни се отвори парашута за Вихрен ... No matter how hard you try, you can't stop us now" "Благодаря ви момчета (Том и Зак), голяма песен сте направили". Друг сигнал за тръгване не ми трябваше, свалих слушалките, локнах PCто, пожелах всичко най-добро за празниците на колегите и тръгнах ... към планината. Очертаваше се да бъде емоционално. С музиката в ушите влязох в автобуса. Отново погледнах автомобилната ръганица по булеварда...

Вратата

Публикувано от galaxy на 11 April, 2008 - 11:07 | Истории

- Здрасти, Момчи. Какво правиме?
- Утре 7 и 20 на Хладилника.
- ОК.

Това беше последният разговор в последният ден от работната седмица. Последен, защото пет минути преди него бях успял да си уредя отпуска. Ден като много други от този сезон, вече началото на април, хора радващи се на хубавото време, къси ръкави, раззеленени дървета, мирис на пролет ... Даже и не предполагах какво ни очаква след по малко от две бири, лилав салон и 12 и половина.

La Grave експедисиоон 2008

Публикувано от mp2 на 11 February, 2008 - 18:52 | Истории
И така, тежка зима ни налегна. Докато я чакахме (и си говорихме как искаме да дойде след месец-два) и метър сняг взе, че ни зари в средата на Ноември (поне мен и Йоанчето). После още и още и още... В средата на Декември с малка бойна дружинка "похапнахме" от пухкавия сняг на Сейнт Антоан, след Коледа се насладихме на невероятно стабилен пръхкав и недокоснат сняг по склоновете на Пирин, в самото на начало на 2008-ма безветрен снеговалеж ни подари над половин метър сняг на Витоша. Без вятър и при минус 15 градуса. Истинско чудо - чукваш го със ските и след миг си зарит до уши. И като караш усещането е толкова леко, че все едно няма сняг...