По ръба, 31 Декември 2007 г.

Публикувано от Mitko на 18 January, 2008 - 17:59 | Истории

Затрупай ме, затрупай всичко с метър сняг, затвори всички проходи и премки, изолирай ме от света и нека седмица да нe мога да слеза от планината. Остави ме без ток и телефон, без радио и бензин за генератори, и нека единствената топлина, която ни остане след като изгорим и последните дърва е наща вътрешната, в чувалите вечер в малките прашни хижарски стаички. Нека и последния помен от незима да изчезне под пелени от безкрайно бяло, нека и последната пъртина с труд пробита през миналогодишните преспи остане само спомен по подметките на обувките и изморените ни крака. Затвори проходите на юг, по които така леко и слънчево се добрахме преди дни, по пътя край реката и водопадите, затрупай гората от север към селото в ниското с толкова много сняг, че дори и ските ми да се уплашат и да не искат да се спуснат оттам...

За пролетното каране с любов

Публикувано от capelle на 27 May, 2007 - 22:13 | Истории

- Т'ва е шит копеле. Пълен шит. - казва Дамян и сочи към боклуците струпани на долна станция на Маркуджик 3. Наоколо се въргалят всевъзможни продукти на цивилизацията: кутийки диетична кола, няколко пакета Victory, стотици фасове и опаковки от Сникърс. Гладен ли си? Грабни Сникърс!

Фрирайд мечта

Публикувано от mp2 на 16 May, 2007 - 21:22 | Истории
Вчера, докато си бутахме колелцата из София, Изкукалия ми каза: "Абе Момчи, пиша от известно време история в рими за ски експедицията на Мальовица (Mad Goat Tour номер 2), да ти я пратя и ако я харесаш да я пуснеш в сайта, а?"

Петък, 13-ти - един добър ден за....

Публикувано от mp2 на 20 April, 2007 - 17:30 | Истории
Петък, 13-ти - един хубав ден за...

Както знаем петък 13-ти е много проклет ден. Най-различни зловещи същества се разбуждат, изпълзяват от тъмни кътчета, напъплят по Земята и се грижат да всяват ужас сред всичкото мирен гражданин. И не само това - ако не Ви сполети подобен род ужасия, почти задължително трябва да ви се случи нещо много, ама много лошо. Като например да е адска жега, да ходите сто часа по някой трънак и накрая като стигнете селската кръчма, да се окаже, че преди пет минути е изпита последната студена бира... Или да ви излезе бримка на новия супер модерен чорапогащник с шарки от тия, дето преди години ги имаше само в "забранените" филми... Е, точно заради такива ми ти работи хората мразят петък 13-ти.

И какво е решението? .

Mad Goat Tour 3 - Из Пирин

Публикувано от Mitko на 17 April, 2007 - 09:36 | Истории

Едно, две, три , четири крачки със ските нагоре към Вихрен, издишай, едно, две, три, четири, топло ми е , а слънцето ме заслепява, дори и през очилата, едно, две, три, четири, ще спра след малко, само да стигна завоя на серпентината, едно, две, три, четири, а другите са някъде над мен, колко ли остава до върха? Дишай, бавно и дълбоко, до десет, докато забавиш пулса си и успееш да се концентрираш над обръщането, не е сега момента да падаш по склона, защо не си легнах снощи по-рано, защо.. защото. Сенките на малки облаци се плъзгат безшумно по склона нагоре към върховете, за секунди скриват изгарящото слънце, а Пирин е на черно-бели райета с червени оттенъци от Сахарския пясък паднал миналата седмица. Десет, обърни се , забий двете щеки зад гърба си , след това обърни горния край, широко, докрай.. сега стъпи здраво на него, и се опитай да преместиш и другия крак без да губиш равновесие, така..обърнах се, а някъде по-надолу са хората с бордовете, Пънка ги е повел право нагоре през зиг-зага на нашата серпентина, май не съм единствения , на който снощното празнуване на рожден ден до късно се отразява на ритъма на катерене.. какво по-хубаво място мога да си представя за рожден ден, всъщност? Ще те чакаме горе на върха след малко, без торта и свещи, но наистина щастливи, че се качи до покрива на Пирин... едно, две,три, четири, а някъде долу в ниското е склона на Хвойнати връх, по него потегля първия скиор от група "почивка" , описва серия от къси дъги, а ските му хвърлят пудра, осветена от косото следобедно слънце, десети април , Великден, на Пирин още има пудра! Викам към хората пред мен, гледай Насо , гледай , пускат се. Вадя апарата , панически се опитвам да наглася някаква нормална снимка, докато успея, и вторият скиор вече е успял да се пусне.

"Стари сметки"

Публикувано от mp2 на 31 March, 2007 - 11:23 | Истории
Отварям очи с мъка голяма и се разбуждам за секунди. Навън е блеснало слънце. Удар с нож в гърба! Нали познавате онова усещане след тежка вечер, когато човек тайничко се надява, че като се събуди ще види буря и мъгла и ще може с чиста съвест да се обърне и да зарови глава във възглавницата. А се събужда и вижда прекрасно време, което просто казва: "нямаш извинение". Неделя сутрин, 7:00 (по часовник), предишната нощ е било празненството на Dragon Road GAP 2007. Естествено сме изпили по 5-6 бири та и повече. Естествено сме си легнали късно. Естествено сме се кълнели: "Да бе човек. Утре в 7 ставаме, товарим се на колата, мръсна газ и в 9 разцапваме пудрата в любимите гори". Защото сме получили едно много, ама много подло обаждане по телефона: "Ами яко е. Половин метър до метър. Пръхкаво. Няма много хора..." Кой друг освен Геша може да ни хвърли в такава душевна дилема ... Нищо, дни по-късно ще му го върнем със същото обаждане. Само че тогава ние ще караме, а той ще бачка в офиса... Как да е, да се върнем на темата - след като сме се уговорили, значи сме твърди като стомана. С мъка се надигам от леглото и виждам блестящата верига от пирински върхове. Това ми действа като кофа студена вода върху главата и скачам да снимам. След минута съм 100% зареден със свежест.

The Iditarod Trail Sled Dog race

Публикувано от emo_bager4eto на 9 March, 2007 - 12:01 | Истории
Сюзън Бутчър доказа, че за нежния пол няма невъзможни неща. Дори в Аляска. ИВО ИВАНОВ Канзас Спомням си как през студентското лято на 1992 за малко да отида да работя там, в градчето Сюърд, срещу астрономическите по онова време $ 5000 на месец. Няколко компании предлагаха работа на авантюристично настроени студенти, които нямаха нищо против да рискуват живота си в рибарски корабчета, подхвърляни като коркови тапи от вълните на един от най-непредвидимите заливи в света. Така и не заминах, тъй като не одобриха документите ми, но честно казано, посрещнах новината с известна доза облекчение. Аляска, виждате ли, не е за всеки. Човек трябва да е малко луд и много силен, за да живее в хармония с това сурово място. Място за мъже, при това не какви да е, а омесени от стомана, смелост и търпение. Навремето кореняците носеха с гордост фланелки, на които пишеше: "Аляска - където мъжете са истински мъже!" Но в този лозунг има и известна тъга и ирония, защото отразява и най-големия дефицит на този щат -жените.

Страстната седмица на нашия сезон

Публикувано от Kotsaev на 5 February, 2007 - 11:41 | Истории

Изглежда тия дни всички бяхме оглупели... почти непоправимо. Тоя snow-forecast тотално ни разстрои, влизах в сайта поне по 10 пъти на ден. Митака изби рибата като плати 8 евра за по-дългосрочната версия. И народа като видя прогнозирани десетки сантиметри сняг през следващите дни полудя. Видя се края на снежната импотентност. На мен ми идеше ми да отида в някое студио за татуировки и ги накарам да ми типосат на челото шарената таблица с всичките и подробности... шантава работа. Към четвъртък колегите ми взеха да ме поднасят - "Коце гледай, заваля", аз скачам като опарен, а навън няма абсолютно нищо бяло ... смях в залата. Ако бях кокошка сигурно нямаше да снасям 2 седмици... А снежната прогноза ни се подиграваше, направо се гавреше с нас. Към края на седмицата ставаше все по песимистична. Носеха се какви ли не слухове за десетки наваляли сантиметри по планините, ама аз като гърмян заек си казвах, че докато не нагазя до коляно в пудра няма да сложа край на песимизма. И реших да чакам приятната изненада.

O`NEILL XTREME VERBIER 2007

Публикувано от emo_bager4eto на 28 January, 2007 - 20:34 | Истории

FREERIDE QUEST - SCHRUNS (Австрия) 19-21/01/2007

1-ва квалификация за O`NEILL XTREME VERBIER 2007

Автори:

Андреана Янкова (Анди)

Костадин Костадинов (Фози)

O`NEILL XTREME VERBIER е freeride състезание, което от няколко години следя с голям интерес. Внушителния склон на който се провежда, както и самите състезателите толкова много ме впечатляваха, че ме караха да си мечтая някой ден и аз да мога да карам ски като тях и да участвам в състезанието...

Факти около падналата лавина на Боровец, в която загина човек

Публикувано от capelle на 27 January, 2007 - 01:12 | Истории
След като видях набързо скалъпения репортаж по БТВ относно случилото се днес реших, че е редно да изложа фактите, в качеството си на един от хората, които бяха първи там.

Качихме се доста късно заради огромната опашка от английски, немски и прочее туристи на долна станция на кабинковия лифт. Около 11 часа бяхме на връх Ястребец, от където веднага забелязахме, че на склона в ляво от Маркуджик 3 (гледано отдолу) известен не без причина с името "Лавината" е паднала доста голяма лавина - тип снежна дъска. Не бяхме ни най-малко учудени, особено имайки предвид силния вятър придружен от нов сняг през последната седмица.